ВОДЕН
Общи данни
| Население | 311 души (15 март 2024 г.) 4,31 души/km² |
|---|---|
| Землище | 72,18 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 8750 |
| Тел. код | 04748 |
История
На 2 – 3 километра югоизточно от съвременното село са открити останки от две антични крепости – Голямо и Малко кале, за една от които се предполага, че може да е споменатата от Прокопий Кесарийски Потамукастел. Край тях е разкрит раннохристиянски комплекс. Той води началото си от разположена в пещера гробница, разбита и унищожена от местните селяни през 1883 година. Над гробницата през IV век е изграден кръстовиден мартирий, а във втората половина на V век около него е построена по-голяма сграда. Комплексът е разрушен в края на VI век и възстановен през XI век, като е едно от предполагаемите места на исихасткия манастир на Григорий Синаит.
Днешното село Воден обединява две села, които до 1940 година съществуват като отделни – Дерекьой и Дере махле (Речна махала). По време на османската власт част от населението на Дерекьой е използвано като охрана на стария римски път, по който е минавала държавната хазна. Заради това жителите са били освободени от налози. Дере Махле е било чифлик и в него са отглеждани коне за турската армия.
Диалектът на Дерекьой е нетипичен за региона и има отчетливи западнобългарски черти. Според известния етнограф Димитър Маринов, който посещава селото през 1899 година при проучвателните си обиколки, жителите му са преселници от Новоселско, дошли тук през втората половина на XVIII век. Според местния краевед Продан Симитчиев, позоваващ се на връзката между съвременното име на селото и това на град Воден, както и на изследване на езиковеда Беньо Цонев, жителите на селото са преселници от Егейска Македония. Жителите на Деремахле в края на XIX век са преселници от Лозенградско.
Дерекьой е преименувано но Воден през 1925 година, а Дере махле на Малък Воден през 1934 година.
Културни и природни забележителности
Край селото минава древен римски път, разклонение на Виа Диагоналис, който е свързвал Дебелт, Одрин и Цариград. Там е изграден укрепен възел – Потамокастел (Речна крепост), обединяващ четири крепости – Голямото кале, Градището, Малкото кале и Калето. Построени са през късната античност и средновековието с цел охрана на пътя. Запазени са останки от крепостния зид.
През 80-те години на XX век са проведени археологически разкопки в землището на Воден, които разкриват духовен комплекс от раннохристиянската епоха. Предполага се, че това е мартириум – светилище, построено върху гроба на християнски мъченик (I – IV век). Разкрита е крипта, свързана с пещера, която се намира под нея. Над криптата е изградена малка църква. По-късно е построена втора, по-голяма църква, като първата не е съборена, а остава в средата на новопостроената, т.е. църква в църквата. Запазени са част от крепостните стени и кулите на манастира. Открити са фрагменти от керамика, розети, средновековни монети, бойна алебарда.
В обитаемата пещера с ранно-християнски и средновековен комплекс край селото от 10 – 14 в., наред с други находки, от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити и костни останки от изчезналия вече местен див (ямболски) колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) и сврака (Pica pica).] Пещерата е ключово местообитание за защитени видове прилепи в България.