Интервю с народния певец и фолклорист от Ямболския регион
Пожелание от кмета на община Болярово – Христо Христов
„Уважаеми господин Костов,
Приемете най-сърдечните ми поздрави по повод Вашата 30-годишнина на сцената.
Благодаря Ви, че пазите песните на нашия край, че носите красотата на Ямболско по сцените в България и извън нея.
Желая Ви здраве, вдъхновение и още дълги години да ни радвате с неподражаемия си глас.“
Днес, в празничната атмосфера на ямболския Безистен и пред сградата на община „Тунджа“, народният певец и фолклорист Георги Костов отбелязва своята 30-годишнина на сцената. Сред гостите, приятелите и почитателите, той споделя спомени и откровения за пътя си във фолклора.
– Г-н Костов, в началото на своя път сте едва 9-годишен. Как започна всичко?
– Ямболският край ме омагьосва -той ми дава сила.
Израснах в семейство, в което се пееше и играеше. На 9 години ме заведоха при народната певица Елена Граматикова. Тя първа ми подаде ръка. По конкурсите се срещнах и с Крум Георгиев, който също стана мой духовен учител.
– Казвате, че имате репертоар от над 10 000 песни. Има ли една, която носите най-близо до сърцето си?
– „Заблало ми е агънце“.
Това е песента, с която съм закърмен. Първата, която изпях на сцена. И с която взех първото си голямо отличие – на конкурса „Родило се, преродило“.
– „Мараш пее“ – една от най-обичаните сцени за Вас. Защо?
– Това е мястото, което никога няма да забравя.
През 1997 г. там спечелих първа награда с песни на Вълкана Стоянова. Но атмосферата тогава беше различна – фестивалът се провеждаше в местността Мараш, на поляната, която се изпълваше с хора.
На сцената стояха Елена Огнянова, Крум Георгиев, самата Вълкана Стоянова, както и тогавашният кмет Иван Георгиев. А ние, десетки деца от цяла България, пеехме, учехме се, растяхме.
Този събор даде началото на стотици млади народни гласове.
– Какво Ви даде Вълкана Стоянова?
– Най-големия урок – как да бъдем хора.
Тя ни учеше не само да пеем, да дишаме правилно, да пазим гласа си.
Учеше ни на смирение и достойнство.
Когато запея – усещам я до себе си.
Дава ми кураж и сила.
– Какво си пожелавате за следващите години?
– Да продължа да пея.
И да дойдат по-хубави години за художествената самодейност. Желая държавата да погледне към младите талантливи хора, които трябва да останат тук – защото без тях няма бъдеще за народното творчество.
Пожелавам на всички: българската народна песен да ни крепи и съпътства.
Днес Георги Костов отбелязва своята 30-годишнина на сцената – с концерт, изложба и признателността на хората от Ямболския край, към който той остава вярен вече три десетилетия.
Кметът на Болярово поздрави Георги Костов за 30 години на сцената: „Благодаря Ви, че пазите песните на нашия край“
