ПАМЕТНИЦИ НА УНИКАЛНАТА ТРАКИЙСКА КУЛТУРА
МАЛКОТО КАЛЕ
Късноантичната и средновековна крепост "Малкото кале" се намира до с. Воден, общ. Болярово. Обектът е разположена на малък връх, достъпен от юг чрез малка седловина, докато теренът от север, изток и запад е стръмен. На около 400 м югоизточно от обекта се намира голям средновековен манастирски комплекс, а на същото разстояние в северозападна посока се намира м. "Друма", която съвпада с античния път за Хадрианопол. На около 3 км югозападно се намира късноантичната крепост "Голямото кале".
През 2008 г. се извършиха за първи път аварийни археологически проучвания след сигнал за иманярски набези на крепостта. Продължава работата по установяване хронологията на крепостта, чрез зачистване на оградните зидовете и проучване на вътрешното пространство.
Установени са два строителни периода: първия е свързан с изграждане на укреплението, което поради формата си и малките си размери може да се класифицира като квадрибургий и се отнася към периода на късната античност (V - VI в.).
Тези факти намират подкрепа в историческите свидетелства. По времето на император Анастасий (491 - 518 г.) започват да се изграждат системи от укрепления, които да предпазят столицата Константинопол от нападенията на хуни, българи и други племена. Т.нар "Анастасиеви стени" свързват в една отбранителна система крепости от Черно до Мраморно море. Строителството на крепости придобива още по-големи мащаби при управлението на император Юстиниан I (527 - 565 г.). Поради зачестилите и още по-масирани нахлувания на хуни и българи Юстиниан изгражда система от крепости в Тракия. Близостта на "Малкото кале" до м. "Друма" (част от античния път Via Diagonalis свързващ столиците на Източната и Западната римска империя) подсилва хипотезата за изграждането на крепостта и настаняването на военен гарнизон в нея през VI в.
Вторият строителен етап се свързва със събитията от края на X - началото на XI в. През този период Тракия е трайно присъединена към Византийската империя и тук резидира местен феодал, заедно със семейството си. Тезата се допълва от намерените декоративни ниши в сградите във вътрешността на крепостта, както и от откритите женски украшения и фрагменти от великолепната сграфито керамика внос от византийските производствени центове.
Теренните наблюдения показват, че крепостта е унищожена в края на XII - началото на XIII в. През този период през Тракия преминават последователно войските от Третия (1189 - 1193 г.) и Четвъртия кръстоносен поход (1202 - 1204 г.).
Като отбранително съоръжение в близост до границата с Византия крепостта е имала важно значение за запазването и укрепването на българщината по тези земи.
СРЕДНОВЕКОВЕН МАНАСТИР ВОДЕН-РАЗКОПКИТЕ
Средновековният манастир до с. Воден, община Болярово, се намира в местността "Разкопките" - на 2,9 км югоизточно от селото. Археологическият обект се намира на 400 м по права линия от "Малкото кале" - крепост от периода Х - ХIII в. и на 800 м от местността "Друма". През последната минава пътя, който през средновековния период е свързва вътрешността на провинция Тракия със столицата на Византийската империя Константинопол - Via Diagonalis.
Останките на манастира от много време будят интерес сред изследователите. Така, още в началото на ХХ век местоположението и наличието на пещера пригодена за молитви под олтара на църквата дават основание на големите български археолози проф. Веселин Бешевлиев и проф. Иван Велков да издигнат хипотезата, че манастирът край село Воден е всъщност манастирът, издигнат от идеолога на исихазма Григорий Синаит. Хипотеза, която е поддържана от доц. д-р Пламен Павлов, д-р Атанас Орачев и др.
Археологическият обект в местността "Разкопките" е проучван от 1979 до 1991 г. от екип с научни ръководители Йордан Алексиев, Мирко Робов и Нели Танчева. През 2012 година се извърши теренно проучване - археологическо наблюдение във връзка със зачистването на вече проучените сгради.
Цялата застроена площ на археологическия обекта е 5 дка.
При археологическите проучвания са констатирани два строителни етапа. В рамките на първия е изградена малка кръстовидна църква, под която има естествена пещера на три нива с дълбочина от 13 м. Пещерата е пригодена за молитви, посредством изграждането на 37 стъпала и две площадки. През втория строителен период малката църква се превръща в олтар на голяма пет корабна триабсидна църква.
Според екипа, ръководил археологическото наблюдение по време на зачистването, манастирският комплекс до с. Воден се отнася към периода на византийското владичество на българските земи и Второто българско царство - ХI - XIV в.
• Старинно селище от XIV-XVI век и останки от църква на брега на р. Поповска. Проучвано чрез нестандартни методи.
• Голямо тракийско селище с останки от две надгробни могили. Площ 30-40 дка. Непроучено.
• Римско селище. Руини на брега на река. Непроучено.
• Крепост от V-VI в. с гребенчат орнамент и тънкостенна керамика от XI-XII в. и средновековна българска керамика, останки от строителство по времето на император Юстиниан. Непроучена.
• Гробница с църква от V-VI в., две крепости - Голямото и Малкото градище. В близост до Малкото градище е разкрита църквата със стенописи, имитиращи мраморна облицовка, и мазилка с фрески. Частично проучени.
• Три църкви, археологическите разкопки на които са потенциал с голяма научна стойност. Частично проучени.
• Средновековна крепост Градището. Площ 12 дка. Непроучена.
• Верига от крепости, охранявали пътя към столицата на Византия. Частично проучени.
• Малка част от тези забележителности са разкрити чрез археологическите проучвания на комплексната програма за научни изследвания "Странджа-Сакар" (1985-1988 г.). Археолози датират най-старите останки от V в. пр.н.е. - находки от времето на траките.
Една от най-големите забележителности не само в общината, но и в региона е язовир „Малко Шарково". Същият се намира в близо до едноименното село в Странджа, до границата с Турция. През 1989 година територията около язовира е обявена от BirdLife International /БърдЛайф Интернешънъл- международна природозащитна организация, работеща за опазването на птиците и запазването на местообитанията им/ за важно от орнитологична гледна точка място, както в национален, така и в европейския мащаб. Тук е постоянно място за почивка за зимуващи водолюбиви птици: установени 45 вида, 16 от които са вписани в Червената книга на Европа и България. Сред птиците, които зимуват край язовира са голямата белочела гъска, немият лебед, пойният лебед и червеногушата гъска и още много уникални видове от птичия свят. В годините язовирът се очертава като често посещавано място свързано с екологичния и културен туризъм.