ЧАР-И КАРА (ШАРКА) С ДРУГО ИМЕ ПАША ЙИГИТ
[Çar-i kara /Şarka) nam-i diğer Paşa Yiğit] یكیت پاشا دكر نام)شارقھ(چارقره -
вер. св. с дн. Малко и Голямо Шарково, общ. Болярово
В "Справочник за селища в Северна Тракия през ХVІ в. - Част ІІ", историкът Дамян Борисов посочва, че османски описни регистри за севернотракийските кази от дясното крило на санджака1 Паша и конкретно за нахия/каза2 Къзъл агач, днешното Елхово, открива данни за село, за което предполага, че е свързано с днешните Малко Шарково и Шарково, община Болярово.
През 1516/18 г. в „село Чар-и кара, което [се нарича] още Паша Йигит3 и Севиндик кьой4" са регистрирани 27 мюсюлмански ханета5, от които 18 райетски (в смисъл на стандартен данъчен субект) и 9 на кюреджии6, и седем неженени мюсюлмани, един от които определен като "Анатоллу" (общността има имам7; четирима от описаните са конвертити8 първо поколение). Общият приход от селището в размер на 4311 акчета9 е формиран от облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, зеленчукови градини, лозя, ливади, ресм-и агъл10, ниабет11 и арусане12, леща, ресм-и чифт13, ресм-и боюндурук14, ресм-и духан15. Това означава, че в района е било добре развито както земеделието, така и животновъдството.
Регистрацията от 1530 г. представя селото като тимарско16 със следните характеристики: ханета мюсюлмани 29, неженени мюсюлмани - 4; приход: 5024 акчета.
Регистрацията от 1570 г. представя селището (Шарка с друго име Паша Йигит) като част от тимара на „кятиб17 Мехмед от кятибите на дефтера Румили"18. В него са описани 18 мюсюлмански ханета категория чифт19 и 11 - категория бенак20 - общността има имам7, трима от регистрираните са конвертити8 първо поколение. Приходът в размер на 5150 акчета е формиран от облагане върху добив на/от: ресм-и чифт13, ресм-и боюндурук14, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, такса за ползване на ливади, леща, ресм-и агъл10, сено, ресм-и тапу21, ниабет11 и арусане12, други сборни такси.
През 1596 г. номинативната информация повтаря тази от предната регистрация. В селото са описани 26 мюсюлмански домакинства категории чифт, половин чифт и бенак и един неженен мюсюлманин - общността има имам; двама от описаните са конвертити първо поколение. Приходът, в размер на 4800 акчета, е формиран от данъчните позиции, цитирани по-горе.
Преведените и приведени данни, на които историкът Дамян Борисов се основава, са конкретно за това селище, са от:
- Подробен (муфассал) регистър на тимари, зиамети, мюлкове, чифлици и вакъфи върху част от територията на санджака Паша: каза Едирне (Одрин) и нахиите Диметока (дн. Дидимотихон), Джиср-и Ергене (дн. Ергене), Къзъл агач (дн. Елхово), Ипсала, Кешан, Фереджик (дн. Фере), Ески хисар Загра (Стара Загора), Филибе (Пловдив), Чименли, Кьостениче (дн. Костенец), Чепине, Сарухан бейли (Септември), Самако (Самоков) - Османски архив при Министерски съвет на република Турция (Başbakanlık Osmanlı Arşivi) - Истанбул; Тапу тахрир (Tapu Tahrir) колекция. Най-ранната дата, записана в допълнителна бележка в описа, е 2 мухаррем 922 г. 5 по Хиджра (6.02.1516 г.). Най-късната дата, която трябва да се схваща като terminus ante quem, е 14 мухаррем 925 г.6 по Хиджра (16.01.1519 г.); работната за този регистър година в Справочника е 1516/1518 г.;
- Съкратен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове, вакъфи на териториите на санджака Виза и казите от дясното крило на санджака Паша: Едирне, Диметока, Фереджик, Кешан, Къзъл агач, Загра-и Ески хисар, Филибе, Татар Пазаръ, Самако, Юскюб (Скопие), Калкан делен (Тетово), Кърчова (Кичево), Манастир (Битоля), Пирлепе (Прилеп) и Кюпрюлю (Велес); от 1530 г.;
- Подробен описен регистър на тимари, зиамети, хасове и чифлици на териториите на казите Едирне, Диметока, Джиср-и Ергене,Фереджик, Ипсала, Кешан, Къзъл агач, Загра-и Ески хисар, Филибе, Татар Пазаръ; работната за този регистър година е 1570 г.;
- Подробен описен регистър на тимари, зиамети, хасове и чифлици на териториите на казите Едирне, Диметока, Джиср-и Ергене,Фереджик, Ипсала, Кешан, Къзъл агач, Загра-и Ески хисар, Филибе, Татар Пазаръ; работната за този регистър година е 1596 г.
1 санджак - втора по номунклатура провинциална териториално обособена военно-административна единица, начело на която е санджакбей (мир-и лива); в ограничени случаи терминът се използва за обобщаващо назоваване на структури на категории хора без релативност към териториална обособеност. В случая Паша санджак е централният санджак в провинция Румелия.
2 нахия - провинциална административно-териториална единица. В класическата провинциална структура - съставна част на казата.
каза - основната провинциална административна единица, подведомствена на кадия
3 Името съвпада с това на Игит паша или Игит бей (на турски: Manisalı Paşa Yiğit Bey) - османски военачалник от XIV - XV век и първи санджакбей на Скопие.
4 преведено означава Село на радостта. Şarka пък означава песен.
5 хане - персийски термин, който означава дом, къща. В османската данъчна практика - най-малката данъчно задължена единица. В разглеждания тип регистрации от XVI в. хане е и демографска категория - нуклеарно семейство, т.е. брачна двойка с живите си деца.
6 кюреджия/кираджия/ - лице, което превозва на кон или кола вещи или пътници срещу заплащане
7 имам - лидер на най-малката мюсюлманска религиозна общност, организирана около месджид или джамия
8 конвертит - човек, приел друга религия; в случая конвертит първо поколение е тъкмо приел ислямската религия
9 акче - дребна сребърна монета; основната парична единица в Османската империя до края на XVII в., когато вследствие на инфлационно натрупване и непрекъснато влошаване на сребърната проба, акчето е заменено с пара (грош)
10 ресм-и агъл - данък за кошара
11 ниабет - такса от структурата на тимарските отчисления с все още не напълно изяснено съдържание
12 арусане - такса за женитба
13 ресм-и чифт - поземлен данък, равен на 22 акчета
14 ресм-и боюндурук - такса от структурата на тимарските отчисления, съдържанието на която е дискусионна: разглежда се като такса при някои военнопомощни или професионално обособени групи хора (мюселеми, маслари, юруци, кюреджии - вид рудари), които се занимават със земеделие в тимарска земя или облагане вместо задължение за предоставяне на волски коли за транспорт. Информацията за нейния размер е също разнопосочна - от 2 акчета в санджака Паша до 12 акчета в санджака Кютахия.
15 ресм-и духан - данък за временно пребиваване в земите на феодален владетел
16 тимар - особен вид ленно владение в Османската империя с годишен доход до 20000 акчета, като годишният приход от тази земя, или част от нея е чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. С приходите от тимара държателите му обезпечавали своята издръжка, включително и въоръжението си. Тимарите се раздавали от фонда на държавните земи в замяна на военна служба и изпълнение на други задължения към централната власт. Държателят на тимара (тимариот) бил задължен да участва във военните походи на турската армия с въоръжени конници, по един на всеки 3000 акче от дохода на тимара си. През 1844 г. военно-ленната система е отменена в Османската империя е отменена.
17 кятиб - завеждащ писарски или секретарски длъжности в Османската империя
18 писарите, занимаващи се преброяването и регистрацията на данъкоплатците в Румелия
19 чифт - който владее по един чифт земя (земята, която може да се обработи с един чифт волове - от 6,5 до 15 хектара в зависимост от качеството на почвата)
20 бенак - който притежава половин или по-малко чифта земя
21 ресм-и тапу - такса от структурата на тимарските отчисления, заплащана при придобиване или прехвърляне на ограничено вещно право върху поземлен участък от страна на раята.