ТЕРЕННИ ИЗДИРВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ВОДОСБОРНИЯ БАСЕЙН НА РЕКА ПОПОВСКА В ОБЩИНА БОЛЯРОВО
Тодор Вълчев, Стефан Бакърджиев
През периода 10.09. - 20.09.2018 г. на територията на общ. Болярово във водосборния басейн на р. Поповска се проведоха теренни издирвания (разрешение за редовно археологическо проучване № 288/ 29.06.2018 г.). Ръководител е Т. Вълчев (РИМ - Ямбол), със заместник ръководител Ст. Бакърджиев (РИМ - Ямбол) и научен консултант доц. д-р Г. Нехризов (НАИМ - БАН). Финансирането e осигурено от Министерството на културата.
Община Болярово се намира в югоизточната част на област Ямбол, на границата с Република Турция, което определя по-специфичното ниво на достъп в нея. До 1989 г. общината е гранична зона и временното пребиваване в нея, дори с цел научно изследване, изисква определен набор от документи и разрешения. Този факт затруднява теренните издирвания през миналия век и превръща тази зона в „бяло петно" на археологическата карта на Ямболска област.
По време на теренните издирвания се обходи течението на р. Поповска, което преминава през землищата на гр. Болярово и селата Воден, Горска поляна, Дъбово, Малко Шарково, Попово и Стефан Караджово. Покрита е територията от извора на реката при с. Воден до границата на землищата на с. Попово, общ. Болярово, и с. Добрич, общ. Елхово - общо 167 км по двата бряга на р. Поповска и територията около язовир Малко Шарково.
Посетени са вече известни археологически обекти (Димитрова, Попов 1978, 16 - 17, 24) и са регистрирани
нови (обр. 1). В землището на с. Воден са локализирани общо 13 археологически обекта: антична и средновековна крепост Голямото кале; три селища от средновековната епоха; едно селище от османския период и осем надгробни могили.
В землището на с. Горска поляна са локализирани три археологически обекта. Това са: две селища от праисторическата епоха и едно селище от античната епоха. Те са разположени над язовир Малко Шарково.
В землището на гр. Болярово са локализирани 13 недвижими културни ценности. Това са: унищожена селищна могила; четири селища от античната епоха; едно средновековно селище; средновековна крепост - Пашакьойско кале и шест надгробни могили.
В землището на с. Стефан Караджово са регистрирани три недвижими паметници на културата. Това са: селище от праисторическата епоха; селище от средновековната епоха и надгробна могила.
В землището на с. Дъбово са регистрирани общо осем археологически обекта: четири селища от античната епоха; едно селище с материали от праисторическата и османската епохи и три надгробни могили.
В землището на с. Попово са локализирани осем недвижими културни ценности. Това са: четири селища от античната епоха; едно селище от османския период и три надгробни могили.
Територията на всички археологически обекти е обходена с GPS и са маркирани границите на керамичните концентрации. Така,с относителна точност, е установена площта на недвижимите паметници.
По време на теренните издирвания са събирани само диагностични фрагменти от керамични съдове: устия, дръжки, дъна и стени с украса (обр. 2 и 3). При липса на такива се събирани по-характерни фрагменти от масовия керамичен материал.
Всички надгробни могили се маркирани с GPS точки. Моментното им състояние е описано, фото и графично документирано. Регистрираните с помощта на GPS точки недвижими културни ценности се позиционират точно на географската карта, което спомага за тяхната ефективна защита при различни инфраструктурни проекти и инвестиционни намерения.
По време на теренните издирвания са локализирани и структури от времето на Студената война и евентуалната военна заплаха от страна на Турция. Установиха се 10 „гнезда" за танкове, пет бункера и три окопни съоръжения с фронт на юг.
Теренните издирвания са важен елемент от теренните археологически проучвания. Този недеструктивен метод е важна „първа крачка" от планираните, дългосрочни програми за проучване. Правилно обмислените и съвестно проведените теренни издирвания могат да предоставят важна научна
информация.
Литература
Димитрова, Попов 1978: Д. Димитрова, Ж. Попов. Археологически паметници в Ямболски окръг.
София, 1978.
Статията е публикувана в изданието на Българска академия на науките, Национален археологически институт с музей "Архелогически открития и разкопки през 2018 г.".