Кремъчен връх за стрела от селищната могила до гр. Болярово
Тодор Вълчев, фонд Праистория, Регионален исторически музей - Ямбол
Кремъчният връх за стрела постъпва във фонда на музея през 1965 г. Открит е при посещение на селищната могила южно от гр. Болярово. Изработен е от кремък със светлокафяв цвят. Повърхността му е ретуширана. Има симетрична триъгълна форма и конвексна основа. Дължината му е 4,8 см.
Кремъчният връх за стрела се датира в късния халколит (4500 - 4300 г. пр. Хр.). Това е период, през който праисторическите майстори започват да изработват по-сложни оръжия от кремък. Появяват се масивните брадви, върховете за копия и стрели. Кремъчният връх за стрела се отнася към тип D по типологията на проф. Ян Лихардус и проф. Марион Лихардус-Итен за кремъчните върхове на копия и към група А - тип IV по типологията за кремъчните върхове за стрели на гл. ас. д-р Камен Бояджиев.
Кремъчните конкреции (флинт) са здрави, плътни скали с миден лом. Цветът им е бял, сив, тъмносив, черен, кафяв и восъчно жълт. Тънките отломки от кремъка са полупрозрачни и имат остри режещи ръбове. Кремъчната суровина е използвана за изработването на оръдия на труда от палеолита до 50-те години на ХХ в., когато са правени последните дикани по нашите земи.
Лъковете и стрелите са сред най-ранните специализирани оръжия в човешката история. Те най-вероятно се появяват преди 40 000 години - през късния палеолит. За това свидетелстват откритите от това време кремъчни артефакти, които може да се интерпретират като върхове за стрели, както и рисунките на хора и животни със забити в телата им оръжия.